Любовта е като майска роза.
Разцъфва и с времето нараства.
Достойна е за стихове и проза,
дори когато започне да угасва.
Тя носи болка и страдание,
но без нея всички сме изгубени.
И често нейното познание
ни кара и през сълзи да сме влюбени.
Тогава нашето сърце диктува
какво да правим със своята съдба.
Тогава и душата му робува
и често се движим по ръба. ...