Jul 10, 2010, 5:48 PM

Майска роза

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Любовта е като майска роза.

Разцъфва и с времето нараства.

Достойна е за стихове и проза,

дори когато започне да угасва.

 

Тя носи болка и страдание,

но без нея всички сме изгубени.

И често нейното познание

ни кара и през сълзи да сме влюбени.

 

Тогава нашето сърце диктува

какво да правим със своята съдба.

Тогава и душата му робува

и често се движим по ръба.

 

Люлеем се по вятъра

и следваме един прекрасен зов.

Играем главни роли в театъра,

наречен простичко Любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...