Любовта е като майска роза.

Разцъфва и с времето нараства.

Достойна е за стихове и проза,

дори когато започне да угасва.

Тя носи болка и страдание,

но без нея всички сме изгубени.

И често нейното познание

ни кара и през сълзи да сме влюбени.

Тогава нашето сърце диктува

какво да правим със своята съдба.

Тогава и душата му робува

и често се движим по ръба.

Люлеем се по вятъра

и следваме един прекрасен зов.

Играем главни роли в театъра,

наречен простичко Любов.