Jul 10, 2010, 5:48 PM

Майска роза

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Любовта е като майска роза.

Разцъфва и с времето нараства.

Достойна е за стихове и проза,

дори когато започне да угасва.

 

Тя носи болка и страдание,

но без нея всички сме изгубени.

И често нейното познание

ни кара и през сълзи да сме влюбени.

 

Тогава нашето сърце диктува

какво да правим със своята съдба.

Тогава и душата му робува

и често се движим по ръба.

 

Люлеем се по вятъра

и следваме един прекрасен зов.

Играем главни роли в театъра,

наречен простичко Любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...