3 мая 2008 г., 13:33

Майски стих

1.3K 1 22

Пристигна май,

разцъфнал и тържествен,

възторжен, ароматен и красив.

Пристигна, очароващ и божествен.

Прегърна ме и влезе мълчалив.

Обикнах го, за кой ли път, отново.

Той винаги е бил неустоим.

От дън душата си изтръгнах слово

и сложих си надежда като грим.

Прегръдката му ме превърна в цвете.

Разцъфнах, подмладих се, полудях.

Косата ми задръжките помете.

Очите ми избухнаха от смях.

Край менe се завихриха магии.

Кръвта завря. Душата избуя.

Пристигна май.

Превърна ме в стихия.

И планове започнах да кроя.

Любовно ме докосна цветопадът.

Поръсиха ме бели чудеса.

Повярвах, че ще бъда дълго млада,

а птиците ми върнаха гласа.

Пристигна май.

Сърцето ми целуна.

Влюбчива съм и му го подарих.

Ще си го взема щом пристигне юни

и ще напиша нов, но юнски стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...