Пристигна май,
разцъфнал и тържествен,
възторжен, ароматен и красив.
Пристигна, очароващ и божествен.
Прегърна ме и влезе мълчалив.
Обикнах го, за кой ли път, отново.
Той винаги е бил неустоим.
От дън душата си изтръгнах слово
и сложих си надежда като грим.
Прегръдката му ме превърна в цвете.
Разцъфнах, подмладих се, полудях.
Косата ми задръжките помете.
Очите ми избухнаха от смях.
Край менe се завихриха магии.
Кръвта завря. Душата избуя.
Пристигна май.
Превърна ме в стихия.
И планове започнах да кроя.
Любовно ме докосна цветопадът.
Поръсиха ме бели чудеса.
Повярвах, че ще бъда дълго млада,
а птиците ми върнаха гласа.
Пристигна май.
Сърцето ми целуна.
Влюбчива съм и му го подарих.
Ще си го взема щом пристигне юни
и ще напиша нов, но юнски стих.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
Очите ми избухнаха от смях."
Слънчево е!