3.05.2008 г., 13:33

Майски стих

1.3K 1 22

Пристигна май,

разцъфнал и тържествен,

възторжен, ароматен и красив.

Пристигна, очароващ и божествен.

Прегърна ме и влезе мълчалив.

Обикнах го, за кой ли път, отново.

Той винаги е бил неустоим.

От дън душата си изтръгнах слово

и сложих си надежда като грим.

Прегръдката му ме превърна в цвете.

Разцъфнах, подмладих се, полудях.

Косата ми задръжките помете.

Очите ми избухнаха от смях.

Край менe се завихриха магии.

Кръвта завря. Душата избуя.

Пристигна май.

Превърна ме в стихия.

И планове започнах да кроя.

Любовно ме докосна цветопадът.

Поръсиха ме бели чудеса.

Повярвах, че ще бъда дълго млада,

а птиците ми върнаха гласа.

Пристигна май.

Сърцето ми целуна.

Влюбчива съм и му го подарих.

Ще си го взема щом пристигне юни

и ще напиша нов, но юнски стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...