3 may 2008, 13:33

Майски стих

  Poesía » Otra
1.3K 1 22

Пристигна май,

разцъфнал и тържествен,

възторжен, ароматен и красив.

Пристигна, очароващ и божествен.

Прегърна ме и влезе мълчалив.

Обикнах го, за кой ли път, отново.

Той винаги е бил неустоим.

От дън душата си изтръгнах слово

и сложих си надежда като грим.

Прегръдката му ме превърна в цвете.

Разцъфнах, подмладих се, полудях.

Косата ми задръжките помете.

Очите ми избухнаха от смях.

Край менe се завихриха магии.

Кръвта завря. Душата избуя.

Пристигна май.

Превърна ме в стихия.

И планове започнах да кроя.

Любовно ме докосна цветопадът.

Поръсиха ме бели чудеса.

Повярвах, че ще бъда дълго млада,

а птиците ми върнаха гласа.

Пристигна май.

Сърцето ми целуна.

Влюбчива съм и му го подарих.

Ще си го взема щом пристигне юни

и ще напиша нов, но юнски стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...