Ще ме потърсиш ли в росата,
не забравяй, това са моите сълзи.
Ще ме потърсиш ли във тишината,
не забравяй, това е моят глас. Уви!
Избърсах ги, сълзите, във ръкава,
престраших се да погледна в моите очи.
Видях се, дишаща и млада,
но загубих ценно време. Мълчи!
© Пепи Оджакова Все права защищены