През 1966 год. Недялко Йорданов пише текста на песента "Някога, Някога" (толкова някога, колкото девет лета...) по своя собствена музика и като съавтор с Борис Карадимчев и Хайгашод Агасян. Припявайки си веднъж тази песничка, в мен се роди идеята и започнах да нареждам свои думички. Така се получи това, което е по-долу. Искрено се надявам по този начин да не обидя горепосочените творци, най-малкото защото те винаги са будели моето дълбоко, човешко възхищение.
Малечка-Палечка
Малечка-Палечка, сутрин със каничка,
носиш ми чаша любов.
Бавно отпивам, с тебе се сливам
в този час нежен и нов.
Пак те сънувам, пак те ревнувам,
пак те търся. Нали!
Пак те прегръщам, пак те целувам
и пак те губя. Уви!
Чакам те, боря се, търся те, моля се.
Искам да кажа - Прости! ...