Малечка-Палечка
През 1966 год. Недялко Йорданов пише текста на песента "Някога, Някога" (толкова някога, колкото девет лета...) по своя собствена музика и като съавтор с Борис Карадимчев и Хайгашод Агасян. Припявайки си веднъж тази песничка, в мен се роди идеята и започнах да нареждам свои думички. Така се получи това, което е по-долу. Искрено се надявам по този начин да не обидя горепосочените творци, най-малкото защото те винаги са будели моето дълбоко, човешко възхищение.
Малечка-Палечка
Малечка-Палечка, сутрин със каничка,
носиш ми чаша любов.
Бавно отпивам, с тебе се сливам
в този час нежен и нов.
Пак те сънувам, пак те ревнувам,
пак те търся. Нали!
Пак те прегръщам, пак те целувам
и пак те губя. Уви!
Чакам те, боря се, търся те, моля се.
Искам да кажа - Прости!
Виждам те, чувствам те, моя си, мила си.
Сън било е. Нали!
Пиша ти, пишеш ми, чакам те, кликвам ти,
виждам те и ето на,
пак си говоря, пак с тебе споря.
С тази красива жена.
Търся, достигам я, пазя я, крия я -
малка звездичка една.
В пазвата слагам я, нося, дарявам я -
на тази красива душа.
Пари, изгаря ме, тук ли е, там ли е
малка ръчичка една?
Нежно прегръщам я, гушвам я, топля я
- тази красива жена.
Чувам я, чувствам я, пазя, римувам я -
песничка малка една.
С чуждата музика, с моите думички -
за тази красива жена.
Юни 2007 год.
гр. Айтос
© Марин Петков All rights reserved.
