МПетков (Марин Петков)
31 103
4.09.2008 г., 14:53 ч.

Малечка-Палечка 

  Поезия » Любовна
971 0 7

           През 1966 год. Недялко Йорданов пише текста на песента "Някога, Някога" (толкова някога, колкото девет лета...)  по своя собствена музика и като съавтор с Борис Карадимчев и Хайгашод Агасян. Припявайки си веднъж тази песничка, в мен се роди идеята и започнах да нареждам свои думички. Така се получи това, което е по-долу.  Искрено се надявам по този начин да не обидя горепосочените творци, най-малкото защото те винаги са будели моето дълбоко, човешко възхищение.   

 

           Малечка-Палечка

Малечка-Палечка, сутрин със каничка,

носиш ми чаша любов.

Бавно отпивам, с тебе се сливам

в този час нежен и нов.

 

Пак те сънувам, пак те ревнувам,

пак те търся. Нали!

Пак те прегръщам, пак те целувам

и пак те губя. Уви!

 

Чакам те, боря се, търся те, моля се.

Искам да кажа - Прости!

Виждам те, чувствам те, моя си, мила си.

Сън било е. Нали!

 

Пиша ти, пишеш ми, чакам те, кликвам ти,

виждам те и ето на,

пак си говоря, пак с тебе споря.

С тази красива жена.

 

Търся, достигам я, пазя я, крия я -

малка звездичка една.

В пазвата слагам я, нося, дарявам я -

на тази красива душа.

 

Пари, изгаря ме, тук ли е, там ли е

малка ръчичка една?

Нежно прегръщам я, гушвам я, топля я

- тази красива жена.

 

Чувам я, чувствам я, пазя, римувам я -

песничка малка една.

С чуждата музика, с моите думички -

за тази красива жена. 

 

Юни  2007 год.

гр. Айтос

© Марин Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??