Тя е само жена като хиляди други в днешните времена на модерни заблуди.
Става сутрин във шест и запалва цигара. Пие чаша кафе и работи до залез.
Тя не случи на мъж- той отиде при друга. И, макар неведнъж да ѝ хлопаха чужди,
зад метална врата всяка вечер тя ляга само с болката там, във гърдите, отляво.
С нея гледа и син, и дървета високи във панелката си, във тревата зад блока...
Тя е бедна жена- женски род неудачник. Но паричка една да си има да харчи,
ще ти купи кафе, ще почерпи с цигара и с усмивка за теб, дето ще те накара
да изправиш поне с два-три пръста челото и да тръгнеш напред, пил на глътки доброто.
А тя тръгва без теб- знае мъжкия избор: кой във нашия век ще се влюби в гол извор?... ............................... Тя е само жена като хиляди други в днешните времена на модерни заблуди.
Според мен никой, Мариане. Жадни ли сме,пием и продължаваме пътя си. Сякаш по-лесно се влюбваме в такива, които будят жажда, а не я засищат...
Цвети, благодаря ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Страхотен стих, Пети*!