16 июл. 2008 г., 09:47

Малка легенда 

  Поэзия » Пейзажная
723 0 4

Една самотна дива роза,

увиваше се по дърво вековно,

красеше в розово стъблото

на огромните масивни корени.

Като дете потърсила подкрепа,

и силата на някой по-голям,

във бурята, дъжда и в пека,

увита, оцеляваше все там.

Малък рай създали бяха

вековното дърво и дива роза,

да може майката природа плаха,

там да пази красотата Божия.

Дойде веднъж и ден ужасен,

с пожар, предвождащ и бедата,

дърва, животни бягаха, пищяха...

всички наведнъж горяха.

А те - самотните приятели,

следи оставили, умряха във жарта,

легенда си създадоха, а вятъра...

разнасяше от обичта им с пепелта.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??