Малка легенда
Една самотна дива роза,
увиваше се по дърво вековно,
красеше в розово стъблото
на огромните масивни корени.
Като дете потърсила подкрепа,
и силата на някой по-голям,
във бурята, дъжда и в пека,
увита, оцеляваше все там.
Малък рай създали бяха
вековното дърво и дива роза,
да може майката природа плаха,
там да пази красотата Божия.
Дойде веднъж и ден ужасен,
с пожар, предвождащ и бедата,
дърва, животни бягаха, пищяха...
всички наведнъж горяха.
А те - самотните приятели,
следи оставили, умряха във жарта,
легенда си създадоха, а вятъра...
разнасяше от обичта им с пепелта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
