Малка мишчица гризана
дом да си строи захвана.
Сбра си сухи клонки, шума,
мъх връз тях застла безшумно.
Жълъдчета трупа, трупа
в топличката си хралупка –
цяла зима да си хрупка.
И на края за завеса
стръкче папрат си донесе.
Хапна жълъди богато
и полегна си в кревата.
А на сутринта се буди,
гледа вънка – що за чудо! –
цяла нощ капчукът леден
я зазиждал в яка клетка.
© Красимир Тенев Все права защищены