17 июн. 2014 г., 00:51

Малка палава тупалка

1.4K 0 2

Малка палава тупалка

е захапала близалка –

начумерено се цупи,

хем се плези, хем се дупи.

 

Мисли, че светът от нея

почва своето начало,

че сърбежът определя,

що е криво, що е право.

 

Че в живота ще гребе,

леснина със пълни шепи –

да, ще бъдат пълни те,

но с псувните на мъжете.

 

Тази палава тупалка,

няма да разбере как

в стара, скърцаща духалка

в миг ще се превърне – в  брак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за посещението!
    Г-н Порчев! Третата и детската възраст са почти набори - и едните се напикват, и другите се напикават, и едните ползват мляко, и другите, и мисленето им, е почти еднакво - а в България, третата възраст е доста голям процент, следователно, мога да разчитам на огромен интерес, ако реша да отпечатам, туй-онуй за некоя стотинка!
  • Жестоко!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...