Малка палава тупалка
е захапала близалка –
начумерено се цупи,
хем се плези, хем се дупи.
Мисли, че светът от нея
почва своето начало,
че сърбежът определя,
що е криво, що е право.
Че в живота ще гребе,
леснина със пълни шепи –
да, ще бъдат пълни те,
но с псувните на мъжете.
Тази палава тупалка,
няма да разбере как
в стара, скърцаща духалка
в миг ще се превърне – в брак.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
