Малка свещ
Залязва слънцето унило,
В поглед млад и мек,
Не е момичето разкрило
Лъжите потопени в мед.
Като муха впримчена е тя,
Безпомощна и неумела,
Унизено погледа е свела
Пред слепотата на греха.
Наивна ли, красива ли,
Хората наричат я навред,
Но тогаз защо мълчаха?
Истината те не казали
От страх да не усетят лед
В очите,които така и не узнаха.
Лута се тя дълго в отчаяние
И не разбира как сама
Е дала своето съгласие
Да бъде подигравана така.
Достойнство, чест не значат нищо
Щом душа в капан попадне
И бавно в себе си разнищва
Вярата от нощ до пладне.
Сънят все се бави с часове,
А слепите очи не дават мира
На момичето да разбере,
Че копнежа се най-трудно спира.
Образи бленувани прелитат,
Чакани тъй жадно, като дъжд
Кат сълзи горчиви те се стичат
И поят надежди като ръж.
Чак когато слънцето изгрее
И стопи се пак нощта
Може тя да оцелее
Сред огромната тълпа.
Всеки с поглед отминава
Страданието чуждо.
Защо пък трябва да подава
Ръка на побратим в нужда?
И ето мъчи се горката
Да се смее през сълзи,
Да докаже пред съдбата,
Че няма тъй лесно да смрази
Горещата и вяра, че ще има
И за нея малка свещ,
Която да запали в нетърпима
Тишина в храма зловещ.
Защото най-трудно е, не да се изправиш,
А първа мъчна крачка да направиш
Във вярата, че дори и сама да си в света,
ще бъдеш търсена в смъртта.
Ще усетиш как краката движат се сами,
Двойно, не, тройно по-силно от преди,
И ще се научиш пак да ходиш,
Защото си успяла с теб да се пребориш.
© Бояна Драганова Все права защищены
НА КОЕ АЗ ДА Е ВЕРЕН ! ПИШИ !ХАРЕСА МИ !