19 окт. 2024 г., 06:10

Малка сянка в сърцето

437 0 5

 

Тъмното петно, когато е сърдечносъдово

пропълзява с паешки крака в очите

и като влечуго грозно, гърбаво,

отнема светлото от дните,

цветното от тях и красотата,

и ги заразява с себе си тъмнообсебващо -

То е вътре, но и всичко друго е,

то си ти, това влечуго дебнещо,

а бе в началото... единствено къс мрак в сърце...

 

05.02.2024.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти и тук.
  • Орисани сме да живеем
    помежду светлина и мрак
    Дали отвътре ще тъмнее
    или ще свети е съдба...
    И късче вяра, и надежда
    през мрака да ни преведат.

    Светлина за лирическия!.
  • Мерси, Петя 🌹
  • Който пусте малка сянка в сърцето си, го отворя и за големия мрак...
    Радвам се, че все още го пазя светло, но е трудно понякога.
    Мерси, Даниела, за включването.
  • Разбирам... И сърцето более понякога... но има лек! Светлина и любов желая на лирическия ти герой, Жоро, на теб - също!🌞

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...