mislitel (Георги Каменов)
1147 11109
19.10.2024 г., 6:10 ч.

Малка сянка в сърцето 

  Поезия » Философска
128 0 6

 

Тъмното петно, когато е сърдечносъдово

пропълзява с паешки крака в очите

и като влечуго грозно, гърбаво,

отнема светлото от дните,

цветното от тях и красотата,

и ги заразява с себе си тъмнообсебващо -

То е вътре, но и всичко друго е,

то си ти, това влечуго дебнещо,

а бе в началото... единствено къс мрак в сърце...

 

05.02.2024.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти и тук.
  • Орисани сме да живеем
    помежду светлина и мрак
    Дали отвътре ще тъмнее
    или ще свети е съдба...
    И късче вяра, и надежда
    през мрака да ни преведат.

    Светлина за лирическия!.
  • Мерси, Петя 🌹
  • Така е. Понякога е трудно да го опазиш. Приятни почивни дни, с малко повече светлинка
  • Който пусте малка сянка в сърцето си, го отворя и за големия мрак...
    Радвам се, че все още го пазя светло, но е трудно понякога.
    Мерси, Даниела, за включването.
  • Разбирам... И сърцето более понякога... но има лек! Светлина и любов желая на лирическия ти герой, Жоро, на теб - също!🌞
Предложения
: ??:??