17 авг. 2017 г., 23:28

Малка вещица

699 2 3

Какво си ти? Какво намерих в тебе?
Очи, като на всички други.
Защо от устните ти съм обсебен?
Как успя да ме подлудиш?
Не разбирам! Със какво ме покоряваш?
Влюбваш ме във себе си необратимо.
И докоснеш ли ме, ме изгаряш.
А белезите са неизлечими.

 

Потъвам в теб, не мога да се спра.
Палиш ме. Душата ми гориш.
Отидеш ли си, спира ми дъха
и започваш като рана да болиш.
Какво си ти, дяволско създание?
Съблазнителка, божествено красива!
Ти ли ще си мойто наказание?
Безпомощен съм. Знай че ме убиваш.

 

Ръка протягам. Да те докосна искам.
Като мираж си близка, нежна.
Но спирам се и пръсти стискам.
Страхувам се от допира да не изчезнеш.
С какво ме упояваш не разбирам!
Как така зависим ме напави?
Чувствам, че без теб умирам.
С тоз пожар не мога да се справя.

 

  16.08.17               Валя Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Велин! Страстите и любовта са хубаво нещо. Та нали за това живеем...
  • Хубавица!!!
  • Отново страсти, Валя! Огънят плаши хората. А той гори и гали... Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....