17.08.2017 г., 23:28 ч.

Малка вещица 

  Поезия » Любовна
466 2 3

Какво си ти? Какво намерих в тебе?
Очи, като на всички други.
Защо от устните ти съм обсебен?
Как успя да ме подлудиш?
Не разбирам! Със какво ме покоряваш?
Влюбваш ме във себе си необратимо.
И докоснеш ли ме, ме изгаряш.
А белезите са неизлечими.

 

Потъвам в теб, не мога да се спра.
Палиш ме. Душата ми гориш.
Отидеш ли си, спира ми дъха
и започваш като рана да болиш.
Какво си ти, дяволско създание?
Съблазнителка, божествено красива!
Ти ли ще си мойто наказание?
Безпомощен съм. Знай че ме убиваш.

 

Ръка протягам. Да те докосна искам.
Като мираж си близка, нежна.
Но спирам се и пръсти стискам.
Страхувам се от допира да не изчезнеш.
С какво ме упояваш не разбирам!
Как така зависим ме напави?
Чувствам, че без теб умирам.
С тоз пожар не мога да се справя.

 

  16.08.17               Валя Тодорова

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Велин! Страстите и любовта са хубаво нещо. Та нали за това живеем...
  • Хубавица!!!
  • Отново страсти, Валя! Огънят плаши хората. А той гори и гали... Поздрави!
Предложения
: ??:??