22 янв. 2019 г., 18:14

Малката Ема

866 0 0

 

Роди се там едно дете,
С очи безкрайни като море.
Не спираше да плаче,
Пълзейки като малко раче.
Майка й обаче търпелива,
Все пак и тя бе малко дива.
Мечтаеше малко да поспи ...
Въпреки, че все над нея бди.
Жадуваше за малко тишина,
Но уви, Ема грачеше като старшина!
И тогава майка й запя! 

А малката Ема онемя!
Наслаждавайки се на чудния й глас ...
Човечето се онесе в захлас.
И двете притвориха очи за миг...
Пренасяйки се на място без ни един вик.
Успокои се тогава детето, 
С очи по-красиви от небето.
Наслади се майката на дрямка.
По-блажена и от лятна сянка. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Все права защищены

Първото ми произведение.

Не е перфектно. Но е от сърце написано . Посветено на малката Ема. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...