Роди се там едно дете,
С очи безкрайни като море.
Не спираше да плаче,
Пълзейки като малко раче.
Майка й обаче търпелива,
Все пак и тя бе малко дива.
Мечтаеше малко да поспи ...
Въпреки, че все над нея бди.
Жадуваше за малко тишина,
Но уви, Ема грачеше като старшина!
И тогава майка й запя! 

А малката Ема онемя!
Наслаждавайки се на чудния й глас ...
Човечето се онесе в захлас.
И двете притвориха очи за миг...
Пренасяйки се на място без ни един вик.
Успокои се тогава детето, 
С очи по-красиви от небето.
Наслади се майката на дрямка.
По-блажена и от лятна сянка.