Малката история на нашия Живот...

Не се разбрахме с Вечността

и тленноста си осъзнаваме

когато ни облъхне тя

със дъх на ледено познание...

В Историята на Света

надяваме се да измолим

за себе си и Любовта

неизиграна, малка роля

и тя във земният ни път

край нас красиво да нашепва,

а преродим ли се, в Светът

оттатъшен да ни последва...

Да бъде нашият залог,

та срещу нея да си вземем

отпуснато за втори срок

от Вечността, за обич Време!..

А...

...понеже Времето, от как

се помни, все е без начало,

но често Бог ни дава знак,

че Краят няма да забави

то с Любовта щом пренесем

Живота в страстите му разни-

безсмъртни ще се наречем

без Волята Му да подразним!..

А в пътят ни към Оня Бряг,

ако ли салът се разбие

дори на Дявола чирак

бих станал аз... Защо да крия,

щом няма друг полезен ход

Светът без нас да продължава

и с: Малката история на нашия Живот-

той Вечността си... всъщност и да осъзнава!..

                                         д-р Коста  Качев