11.09.2012 г., 11:18

Малката история на нашия Живот...

650 0 1

Малката история на нашия Живот...

 

Не се разбрахме с Вечността

и тленноста си осъзнаваме

когато ни облъхне тя

със дъх на ледено познание...

 

В Историята на Света

надяваме се да измолим

за себе си и Любовта

неизиграна, малка роля

 

и тя във земният ни път

край нас красиво да нашепва,

а преродим ли се, в Светът

оттатъшен да ни последва...

 

Да бъде нашият залог,

та срещу нея да си вземем

отпуснато за втори срок

от Вечността, за обич Време!..

 

А...

...понеже Времето, от как

се помни, все е без начало,

но често Бог ни дава знак,

че Краят няма да забави

 

то с Любовта щом пренесем

Живота в страстите му разни-

безсмъртни ще се наречем

без Волята Му да подразним!..

 

А в пътят ни към Оня Бряг,

ако ли салът се разбие

дори на Дявола чирак

бих станал аз... Защо да крия,

 

щом няма друг полезен ход

Светът без нас да продължава

и с: Малката история на нашия Живот-

той Вечността си... всъщност и да осъзнава!..

 

                                     

                                         д-р Коста  Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...