20 июн. 2011 г., 20:13

Малката кибритопродавачка 

  Поэзия » Другая
530 0 3

Тя няма дом и тесни са ù къщите,
очите ù са пълни със мъгла.
Замества дните си с надежди за завръщане,
продава бъдеще във клечки светлина.

И няма принцове по бледите си устни,
нито замъци от грахови зърна.
Всички тикви са ù толкова безвкусни,
че принцесите умират до една.

И завита с шепа вятър всяка вечер,
се сънува преродена до златисто.
Всяка болка и тъга са тъй далечни,
като звук от тишина. И като нищо.
...


Тя няма дом и тесни са ù къщите,
(зад нея Андерсен остава вечно скрит).
Със последната си клечка за завръщане
свършва нейният живот като кибрит.

© Доменико Дагостино Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??