Малката кибритопродавачка
Тя няма дом и тесни са ù къщите,
очите ù са пълни със мъгла.
Замества дните си с надежди за завръщане,
продава бъдеще във клечки светлина.
И няма принцове по бледите си устни,
нито замъци от грахови зърна.
Всички тикви са ù толкова безвкусни,
че принцесите умират до една.
И завита с шепа вятър всяка вечер,
се сънува преродена до златисто.
Всяка болка и тъга са тъй далечни,
като звук от тишина. И като нищо.
...
Тя няма дом и тесни са ù къщите,
(зад нея Андерсен остава вечно скрит).
Със последната си клечка за завръщане
свършва нейният живот като кибрит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доменико Дагостино Все права защищены
