20.06.2011 г., 20:13 ч.

Малката кибритопродавачка 

  Поезия » Друга
543 0 3

Тя няма дом и тесни са ù къщите,
очите ù са пълни със мъгла.
Замества дните си с надежди за завръщане,
продава бъдеще във клечки светлина.

И няма принцове по бледите си устни,
нито замъци от грахови зърна.
Всички тикви са ù толкова безвкусни,
че принцесите умират до една.

И завита с шепа вятър всяка вечер,
се сънува преродена до златисто.
Всяка болка и тъга са тъй далечни,
като звук от тишина. И като нищо.
...


Тя няма дом и тесни са ù къщите,
(зад нея Андерсен остава вечно скрит).
Със последната си клечка за завръщане
свършва нейният живот като кибрит.

© Доменико Дагостино Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??