9 дек. 2019 г., 01:11

Малката русалка

828 3 2
"Но ако ти ми вземеш гласа – рече малката морска русалка,
 - тогава какво ще ми остане?"

И с цялото си Аз да ме погълнеш.

Да ме изпиеш.

Да потъна.

Да ме няма.

Да бъда нищо… Части да съм. Пъзел.

В утробата ти ще се раждам цяла.

Вземи гласа ми! Отрежи нозете ми!

От мене нека нищо не остане…

 

***

 

Обикнало морето бреговете

и лумнало във облаци от пяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...