9.12.2019 г., 1:11

Малката русалка

829 3 2
"Но ако ти ми вземеш гласа – рече малката морска русалка,
 - тогава какво ще ми остане?"

И с цялото си Аз да ме погълнеш.

Да ме изпиеш.

Да потъна.

Да ме няма.

Да бъда нищо… Части да съм. Пъзел.

В утробата ти ще се раждам цяла.

Вземи гласа ми! Отрежи нозете ми!

От мене нека нищо не остане…

 

***

 

Обикнало морето бреговете

и лумнало във облаци от пяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...