9.12.2019 г., 1:11

Малката русалка

826 3 2
"Но ако ти ми вземеш гласа – рече малката морска русалка,
 - тогава какво ще ми остане?"

И с цялото си Аз да ме погълнеш.

Да ме изпиеш.

Да потъна.

Да ме няма.

Да бъда нищо… Части да съм. Пъзел.

В утробата ти ще се раждам цяла.

Вземи гласа ми! Отрежи нозете ми!

От мене нека нищо не остане…

 

***

 

Обикнало морето бреговете

и лумнало във облаци от пяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...