Петра (Петя Цонева)
45 158
25 окт. 2019 г., 14:58

Малката русалка 

  Поэзия » Другая
1141 13 20

Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе, 

под които морето било е свещената плоскост. 
Как под техния свод, всяка синя частица иззел, 
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.

 

Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти 
и дълбоките водни надежди до дъно полира. 
И сърцето, обичало толкова морски звезди, 
твърдината пронизва със своята синя рапира.

 

И не знам как се носи на гръб сухоземният ден. 
Как телесните клетки направо умират от суша. 
Как по този назъбен, обрасъл житейски терен 
белоръкото морско момиче сирените слуша.

 

Но в сърцето й греят пламтящите морски дъна. 
Гребенчати тритони през нейните вечери тичат. 
И навярно през цялата съхнеща нощ я винят, 
че е станала бяла отливка от сол във кирпича.

 

Тя намества нозете си бавно и бързо върви 
(в бързината горещата кръв без злина я облива). 
По земята са плъзнали люспести златни мълви, 
че отдавна е спряла да бъде наистина жива.

 

И тогава от нищото плисва най-щедрият дъжд, 
ведрината събрал на сълзите от сто океана. 
И поела в нозете си цялата пясъчна длъж, 
тя изопва снага като жива танцуваща рана.

 

Разпилява косите си в някакъв златен етюд 
от кълбо водорасли, търкулнато в скута на здрача. 
И от танца й всичките камъни, твърди от студ, 
се разпукват от горе до долу и почват да плачат.

 

© Петя Цонева Все права защищены

Произведението е включено в:
Белият час
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Белият час
12,00 BGN
  1440  4  2 
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота!
  • С удоволствие потънах отново в твоя приказен поетичен свят, Петя!
  • Много въздействащ и красив стих, картините оживяват и се потапяш в тях! Браво!
  • Стихът е перфектен!
  • Приказно!
  • Какво да кажа след толкова добри думи... Поезията живее, диша, предава се от сърце на сърце. Радвам се, че съм част от тази предавателна верига.
  • Много красиво!
    Поздрави!
  • Страхотен стих, великолепен финал!...
  • Неотразима си, Петя!!!
  • Изящна красота!
    Поздравявам те.
  • Как се коментира такова изящество?!
    Всяка дума омагьосва, Пет!
    Респект към словото ти.
  • Прекрасен финал!
  • Стоплихте ми сърцето!
  • Впечатляваща лирика!
    Поздравления,Петя!
    Редактор,откъсни от сърцето си поне една морска звезда!🌟
  • Ох, не мога да му се наситя, Петенце


    Разпилява косите си в някакъв златен етюд
    от кълбо водорасли, търкулнато в скута на здрача.
    И от танца й всичките камъни, твърди от студ,
    се разпукват от горе до долу и почват да плачат.
  • И сърцето, обичало толкова морски звезди,
    твърдината пронизва със своята синя рапира....Петя си е Петя. Поздрави!
  • Благодаря ви от все сърце!
  • Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти
    и дълбоките водни надежди до дъно полира.
  • Впечатляваща творба! Поздрав! ❤
  • Изумителна сила на изказ, образи, метафорични внушения!!! За мен това е двадесет и четири каратова Поезия, Петя!
    Поздравявам те с цялото си възхищение! ❤️❤️❤️
Предложения
: ??:??