Малката русалка
Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти
и дълбоките водни надежди до дъно полира.
И сърцето, обичало толкова морски звезди,
твърдината пронизва със своята синя рапира.
И не знам как се носи на гръб сухоземният ден.
Как телесните клетки направо умират от суша.
Как по този назъбен, обрасъл житейски терен
белоръкото морско момиче сирените слуша.
Но в сърцето й греят пламтящите морски дъна.
Гребенчати тритони през нейните вечери тичат.
И навярно през цялата съхнеща нощ я винят,
че е станала бяла отливка от сол във кирпича.
Тя намества нозете си бавно и бързо върви
(в бързината горещата кръв без злина я облива).
По земята са плъзнали люспести златни мълви,
че отдавна е спряла да бъде наистина жива.
И тогава от нищото плисва най-щедрият дъжд,
ведрината събрал на сълзите от сто океана.
И поела в нозете си цялата пясъчна длъж,
тя изопва снага като жива танцуваща рана.
Разпилява косите си в някакъв златен етюд
от кълбо водорасли, търкулнато в скута на здрача.
И от танца й всичките камъни, твърди от студ,
се разпукват от горе до долу и почват да плачат.
© Петя Цонева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Красота!
-
С удоволствие потънах отново в твоя приказен поетичен свят, Петя!
-
Много въздействащ и красив стих, картините оживяват и се потапяш в тях! Браво!
-
Стихът е перфектен!
-
Приказно!
-
Какво да кажа след толкова добри думи... Поезията живее, диша, предава се от сърце на сърце. Радвам се, че съм част от тази предавателна верига.
-
Много красиво!
Поздрави! -
Страхотен стих, великолепен финал!...
-
Неотразима си, Петя!!!
-
Изящна красота!
Поздравявам те. -
Как се коментира такова изящество?!
Всяка дума омагьосва, Пет!
Респект към словото ти. -
Прекрасен финал!
-
Стоплихте ми сърцето!
-
Впечатляваща лирика!
Поздравления,Петя!
Редактор,откъсни от сърцето си поне една морска звезда!🌟 -
Ох, не мога да му се наситя, Петенце
Разпилява косите си в някакъв златен етюд
от кълбо водорасли, търкулнато в скута на здрача.
И от танца й всичките камъни, твърди от студ,
се разпукват от горе до долу и почват да плачат. -
И сърцето, обичало толкова морски звезди,
твърдината пронизва със своята синя рапира....Петя си е Петя. Поздрави! -
Благодаря ви от все сърце!
-
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти
и дълбоките водни надежди до дъно полира. -
Впечатляваща творба! Поздрав! ❤
-
Изумителна сила на изказ, образи, метафорични внушения!!! За мен това е двадесет и четири каратова Поезия, Петя!
Поздравявам те с цялото си възхищение! ❤️❤️❤️
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
