Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти
и дълбоките водни надежди до дъно полира.
И сърцето, обичало толкова морски звезди,
твърдината пронизва със своята синя рапира.
И не знам как се носи на гръб сухоземният ден.
Как телесните клетки направо умират от суша.
Как по този назъбен, обрасъл житейски терен
белоръкото морско момиче сирените слуша. ...