Малки хора

empousa5 (Електра)
30 281

16 авг. 2018 г., 18:29

Поэзия

779 2 1

Светът разля се в суета,

в аванс отрекъл всичко свято,

а сянката ти грешна пак пълзи

към нероденото си още лято.

Изправила душата си на съд

без вина, с изпълнена присъда,

вечер с тишината спориш

приспала дневната умора.

Ухаеш на несбъднати мечти

в ръката с недопита чаша вино.

Носиш болка, истини, сълзи...

погребала в сърцето всичко свидно...

Останала на кръстопът сама,

изгубила покой, надежда и посока..

...цветното отрича се до смърт

от сивите и "малки" хора...

evlogiogi (Евлоги)

2018-09-25T14:19:04+03:00

Не знам кой пише тези мисли? - Умът или душата, фантазията или преживяното?!, но който и да е ....., привлича ме душевността и светогледа на автора!