empousa5 (Електра)
4 30

Aug 16, 2018, 6:29 PM

Малки хора

Poetry

1.1K 2 1

Светът разля се в суета,

в аванс отрекъл всичко свято,

а сянката ти грешна пак пълзи

към нероденото си още лято.

Изправила душата си на съд

без вина, с изпълнена присъда,

вечер с тишината спориш

приспала дневната умора.

Ухаеш на несбъднати мечти

в ръката с недопита чаша вино.

Носиш болка, истини, сълзи...

погребала в сърцето всичко свидно...

Останала на кръстопът сама,

изгубила покой, надежда и посока..

...цветното отрича се до смърт

от сивите и "малки" хора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

evlogiogi (Евлоги)

Не знам кой пише тези мисли? - Умът или душата, фантазията или преживяното?!, но който и да е ....., привлича ме душевността и светогледа на автора!

2018-09-25T14:19:04+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0