Светът разля се в суета,
в аванс отрекъл всичко свято,
а сянката ти грешна пак пълзи
към нероденото си още лято.
Изправила душата си на съд
без вина, с изпълнена присъда,
вечер с тишината спориш
приспала дневната умора.
Ухаеш на несбъднати мечти
в ръката с недопита чаша вино.
Носиш болка, истини, сълзи...
погребала в сърцето всичко свидно... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up