МАЛКИ ЛУДИ ДИВАНЕТА
- Скрий се, скрий се зад скалата!
- Е, не ме припирай ти,
ще загубим ний играта!
- Крий се и не му мисли!
Всеки ден е все по-сладък
щом е време за игри.
Хубаво е да си малък -
веч свободен - от зори!
Да - свободни! Точна дума
за децата тъй добри.
Пеят и ядат локума,
който баба им дари!
И всичките дървета
подчинени са на нас,
малки луди диванета
с детски дух и силен глас!
© Ралица Костова Все права защищены
Много хубаво пишеш. Имаш голяма дарба. И владееш стиха, и особено радващо е това, какви хубави теми за стиховете си намираш.
Но в това стихотворение, в първия ред на последния куплет има леко нарушение на ритъма. Докато в другите първи редове на куплетите сричките са по осем и ударенията падат на първата и третата сричка, тук сричките са седем и ударението пада на втората сричка:
"И всИчките дървета
подчинени са на нас..."
Лесно може да се поправи на:
"В пАрка всичките дървета
подчинени са на нас. ..."
Може да е само правописна грешка, но и в едно друго от стихотворенията ти, които прочетох, видях същата грешка.
Възможно е да не си ги забелязала, и това би било по-лошото. Поет с вродено чувство за ритъм тези неща ги забелязва.
Но по-вероятно е да си ги забелязала, но да си го отминала като нещо маловажно, което може и така да си остане. Липсали са ти воля, време или търпение да ги поправиш.
Обърни внимание на това. Бъди по-взискателна и настойчива.
Защото постъпките създават характера. "Като посеем постъпка, ще пожънем характер; като посеем характер, ще пожънем съдба."