1.07.2013 г., 18:08

Малки луди диванета

1.2K 0 4

МАЛКИ ЛУДИ ДИВАНЕТА

- Скрий се, скрий се зад скалата!
- Е, не ме припирай ти,

ще загубим ний играта!
- Крий се и не му мисли!

 

Всеки ден е все по-сладък

щом е време за игри.

Хубаво е да си малък -

веч свободен - от зори!

 

Да - свободни! Точна дума
за децата тъй добри.

Пеят и ядат локума,

който баба им дари!

 

И всичките дървета

подчинени са на нас,

малки луди диванета

с детски дух и силен глас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, малко диване!
    Много хубаво пишеш. Имаш голяма дарба. И владееш стиха, и особено радващо е това, какви хубави теми за стиховете си намираш.
    Но в това стихотворение, в първия ред на последния куплет има леко нарушение на ритъма. Докато в другите първи редове на куплетите сричките са по осем и ударенията падат на първата и третата сричка, тук сричките са седем и ударението пада на втората сричка:
    "И всИчките дървета
    подчинени са на нас..."
    Лесно може да се поправи на:
    "В пАрка всичките дървета
    подчинени са на нас. ..."

    Може да е само правописна грешка, но и в едно друго от стихотворенията ти, които прочетох, видях същата грешка.
    Възможно е да не си ги забелязала, и това би било по-лошото. Поет с вродено чувство за ритъм тези неща ги забелязва.
    Но по-вероятно е да си ги забелязала, но да си го отминала като нещо маловажно, което може и така да си остане. Липсали са ти воля, време или търпение да ги поправиш.
    Обърни внимание на това. Бъди по-взискателна и настойчива.
    Защото постъпките създават характера. "Като посеем постъпка, ще пожънем характер; като посеем характер, ще пожънем съдба."
  • Детство, красиво, игриво, забавно!
    Хубаво стихотворение!
    Успех ти желая, Рали!
  • Страхотно е! Предаде емоцията и това усещане за волна игра. Почувствах се дете. Благодаря ти, Рали!
  • Давам сто от свойте,за един твой ден!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...