Jul 1, 2013, 6:08 PM

Малки луди диванета

1.2K 0 4

МАЛКИ ЛУДИ ДИВАНЕТА

- Скрий се, скрий се зад скалата!
- Е, не ме припирай ти,

ще загубим ний играта!
- Крий се и не му мисли!

 

Всеки ден е все по-сладък

щом е време за игри.

Хубаво е да си малък -

веч свободен - от зори!

 

Да - свободни! Точна дума
за децата тъй добри.

Пеят и ядат локума,

който баба им дари!

 

И всичките дървета

подчинени са на нас,

малки луди диванета

с детски дух и силен глас!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, малко диване!
    Много хубаво пишеш. Имаш голяма дарба. И владееш стиха, и особено радващо е това, какви хубави теми за стиховете си намираш.
    Но в това стихотворение, в първия ред на последния куплет има леко нарушение на ритъма. Докато в другите първи редове на куплетите сричките са по осем и ударенията падат на първата и третата сричка, тук сричките са седем и ударението пада на втората сричка:
    "И всИчките дървета
    подчинени са на нас..."
    Лесно може да се поправи на:
    "В пАрка всичките дървета
    подчинени са на нас. ..."

    Може да е само правописна грешка, но и в едно друго от стихотворенията ти, които прочетох, видях същата грешка.
    Възможно е да не си ги забелязала, и това би било по-лошото. Поет с вродено чувство за ритъм тези неща ги забелязва.
    Но по-вероятно е да си ги забелязала, но да си го отминала като нещо маловажно, което може и така да си остане. Липсали са ти воля, време или търпение да ги поправиш.
    Обърни внимание на това. Бъди по-взискателна и настойчива.
    Защото постъпките създават характера. "Като посеем постъпка, ще пожънем характер; като посеем характер, ще пожънем съдба."
  • Детство, красиво, игриво, забавно!
    Хубаво стихотворение!
    Успех ти желая, Рали!
  • Страхотно е! Предаде емоцията и това усещане за волна игра. Почувствах се дете. Благодаря ти, Рали!
  • Давам сто от свойте,за един твой ден!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...