18 дек. 2013 г., 22:46

Малките неща..

Поэзия » Философская

1.1K 0 2

Малките неща..

Във плен сме все на малките неща..
Ония, дето в тухли се превръщат,
и ден след ден изграждаме стена,
в без друго тясната ни къща..

Получихме най-дребните подаръци
и всеки жест, усмивка, добрина,
от мъка ги превърнахме на празници,
завиждат ни дори във нищета...

Ще бъдем двама сред безброй стени,
във този сложен, тухлен лабиринт,
а малките неща сме Аз и Ти,
света е просто скромен домакин..

Да тръгваме от стаята, изстинала,
широко сме отворили вратите..
Сбогуваме се с времето отминало,
а бъдещето топлим със мечтите!...

Д.Антонов(diester)
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY
18.12.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0