Малките неща..
Малките неща..
Във плен сме все на малките неща..
Ония, дето в тухли се превръщат,
и ден след ден изграждаме стена,
в без друго тясната ни къща..
Получихме най-дребните подаръци
и всеки жест, усмивка, добрина,
от мъка ги превърнахме на празници,
завиждат ни дори във нищета...
Ще бъдем двама сред безброй стени,
във този сложен, тухлен лабиринт,
а малките неща сме Аз и Ти,
света е просто скромен домакин..
Да тръгваме от стаята, изстинала,
широко сме отворили вратите..
Сбогуваме се с времето отминало,
а бъдещето топлим със мечтите!...
Д.Антонов(diester)
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY
18.12.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
