Видя ли ме
Ти през малкия прозорец
Как аз махах неуморно
Не, не съм аз чудотворец.
Ако бях, щях аз безспорно
Да ти кажа да престанеш
Да обърнеш се замалко
Щях да кажа да останеш
Ти при мене, колко жалко

Спряха ли ме
Мен разумът и глупостта
Когато трябваше ми ти
Когато мръзнех на студа
Навън без покрив под звезди
Като знаех, че те няма
И те никой теб не пази
И не дупка, цяла яма
На сърцето, вече ази

Зная, ти ме
Този, който съм, направи
Нищо сравнено с туй де бях
Не аз теб, ти ме остави
Не със сълзи, с избухлив смях
Съгреших, чаках аз, чаках
Ти да се завърнеш при мен
Забрави, махах и махах
През прозореца замъглен