23 дек. 2018 г., 13:27

Малкият прозорец

815 0 0

Видя ли ме
Ти през малкия прозорец
Как аз махах неуморно
Не, не съм аз чудотворец.
Ако бях, щях аз безспорно
Да ти кажа да престанеш
Да обърнеш се замалко
Щях да кажа да останеш
Ти при мене, колко жалко

Спряха ли ме
Мен разумът и глупостта
Когато трябваше ми ти
Когато мръзнех на студа
Навън без покрив под звезди
Като знаех, че те няма
И те никой теб не пази
И не дупка, цяла яма
На сърцето, вече ази

Зная, ти ме
Този, който съм, направи
Нищо сравнено с туй де бях
Не аз теб, ти ме остави
Не със сълзи, с избухлив смях
Съгреших, чаках аз, чаках
Ти да се завърнеш при мен
Забрави, махах и махах
През прозореца замъглен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ок ок Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...