Dec 23, 2018, 1:27 PM

Малкият прозорец

  Poetry
816 0 0

Видя ли ме
Ти през малкия прозорец
Как аз махах неуморно
Не, не съм аз чудотворец.
Ако бях, щях аз безспорно
Да ти кажа да престанеш
Да обърнеш се замалко
Щях да кажа да останеш
Ти при мене, колко жалко

Спряха ли ме
Мен разумът и глупостта
Когато трябваше ми ти
Когато мръзнех на студа
Навън без покрив под звезди
Като знаех, че те няма
И те никой теб не пази
И не дупка, цяла яма
На сърцето, вече ази

Зная, ти ме
Този, който съм, направи
Нищо сравнено с туй де бях
Не аз теб, ти ме остави
Не със сълзи, с избухлив смях
Съгреших, чаках аз, чаках
Ти да се завърнеш при мен
Забрави, махах и махах
През прозореца замъглен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ок ок All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...