Малко бягство

26 окт. 2009 г., 02:52

Поэзия

503 0 2

Разкъсваш брачните окови

за малко бягство точно в три,

улегнал мъж, но с чувства нови,

лицемерен в свойте подвизи.

А тя с блажените си устни

ти носи глътка свобода,

която искаш пак да вкусиш,

сякаш си в пустиня без вода.

Край вас през пясъчен часовник

времето изтича в кратък миг

и отпраща ви невинни и виновни,

стаило в гърдите ви наедряващ вик.

Крещи отново тишината,

дори прозорците отвън кънтят,

когато се прибираш със колата

с хомот, умислен към дома.