Малко бягство

26 oct 2009, 2:52

Poesía

500 0 2

Разкъсваш брачните окови

за малко бягство точно в три,

улегнал мъж, но с чувства нови,

лицемерен в свойте подвизи.

А тя с блажените си устни

ти носи глътка свобода,

която искаш пак да вкусиш,

сякаш си в пустиня без вода.

Край вас през пясъчен часовник

времето изтича в кратък миг

и отпраща ви невинни и виновни,

стаило в гърдите ви наедряващ вик.

Крещи отново тишината,

дори прозорците отвън кънтят,

когато се прибираш със колата

с хомот, умислен към дома.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-10-27T09:19:34+02:00

Добре си го описал.
Хубаво е!
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2009-10-26T07:08:48+02:00

Дано не е от личен опит!