Разкъсваш брачните окови
за малко бягство точно в три,
улегнал мъж, но с чувства нови,
лицемерен в свойте подвизи.
А тя с блажените си устни
ти носи глътка свобода,
която искаш пак да вкусиш,
сякаш си в пустиня без вода.
Край вас през пясъчен часовник
времето изтича в кратък миг
и отпраща ви невинни и виновни,
стаило в гърдите ви наедряващ вик. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up