Малко бягство
650
0
2
Разкъсваш брачните окови
за малко бягство точно в три,
улегнал мъж, но с чувства нови,
лицемерен в свойте подвизи.
А тя с блажените си устни
ти носи глътка свобода,
която искаш пак да вкусиш,
сякаш си в пустиня без вода.
Край вас през пясъчен часовник
времето изтича в кратък миг
и отпраща ви невинни и виновни,
стаило в гърдите ви наедряващ вик.
Крещи отново тишината,
дори прозорците отвън кънтят,
когато се прибираш със колата
с хомот, умислен към дома.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
