10 нояб. 2011 г., 10:42

Малко, червено и живо

1.5K 0 14

 

"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си."

Уейн Дайър

 

Имам тайни. Две-три само.

И един порок – да давам.

От солта в кръвта до рамо -

за каквото и да стават.

 

От тъгата – цяло сито,

виното – в комплект със бъчва,

изплатено и непито.

Наръч-два спестени бръчки.

 

Но порока си – не давам!

Нито стръковете кухи

от глухарче и тинтява.

Да, съвсем добре ме чухте

 

и разбрахте, че небето

най-добре през тях се гледа.

И съвсем (и общо взето)

ми го сбират в цяла педя.

 

Имам тайни. Никак много.

И порок - да имам. Стигат.

Стигат да туптя до гроба

и след него. Като стигма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...