10 нояб. 2011 г., 10:42

Малко, червено и живо

1.5K 0 14

 

"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си."

Уейн Дайър

 

Имам тайни. Две-три само.

И един порок – да давам.

От солта в кръвта до рамо -

за каквото и да стават.

 

От тъгата – цяло сито,

виното – в комплект със бъчва,

изплатено и непито.

Наръч-два спестени бръчки.

 

Но порока си – не давам!

Нито стръковете кухи

от глухарче и тинтява.

Да, съвсем добре ме чухте

 

и разбрахте, че небето

най-добре през тях се гледа.

И съвсем (и общо взето)

ми го сбират в цяла педя.

 

Имам тайни. Никак много.

И порок - да имам. Стигат.

Стигат да туптя до гроба

и след него. Като стигма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...