10.11.2011 г., 10:42

Малко, червено и живо

1.5K 0 14

 

"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си."

Уейн Дайър

 

Имам тайни. Две-три само.

И един порок – да давам.

От солта в кръвта до рамо -

за каквото и да стават.

 

От тъгата – цяло сито,

виното – в комплект със бъчва,

изплатено и непито.

Наръч-два спестени бръчки.

 

Но порока си – не давам!

Нито стръковете кухи

от глухарче и тинтява.

Да, съвсем добре ме чухте

 

и разбрахте, че небето

най-добре през тях се гледа.

И съвсем (и общо взето)

ми го сбират в цяла педя.

 

Имам тайни. Никак много.

И порок - да имам. Стигат.

Стигат да туптя до гроба

и след него. Като стигма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...