10.11.2011 г., 10:42

Малко, червено и живо

1.5K 0 14

 

"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си."

Уейн Дайър

 

Имам тайни. Две-три само.

И един порок – да давам.

От солта в кръвта до рамо -

за каквото и да стават.

 

От тъгата – цяло сито,

виното – в комплект със бъчва,

изплатено и непито.

Наръч-два спестени бръчки.

 

Но порока си – не давам!

Нито стръковете кухи

от глухарче и тинтява.

Да, съвсем добре ме чухте

 

и разбрахте, че небето

най-добре през тях се гледа.

И съвсем (и общо взето)

ми го сбират в цяла педя.

 

Имам тайни. Никак много.

И порок - да имам. Стигат.

Стигат да туптя до гроба

и след него. Като стигма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...