Малко чудо
Ти, цветята
остави.
Нека лъхат си
в градини.
Сърцето свое
ми дари -
огън то е
в люти зими.
Няма в плен
да го държа.
Знаеш ме,
не съм такава.
Моя сутрешна
роса,
искам с теб
да остарявам.
Ти си ясното
небе.
Мое топло
ярко слънце.
Само
в твоите ръце,
аз превръщам се
във зрънце.
И пониквам
от любов.
Правиш с мене
малко чудо.
Как и в климат
най-суров
да мога още
да обичам лудо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
