Ти, цветята
остави.
Нека лъхат си
в градини.
Сърцето свое
ми дари -
огън то е
в люти зими.
Няма в плен
да го държа.
Знаеш ме,
не съм такава.
Моя сутрешна
роса,
искам с теб
да остарявам.
Ти си ясното
небе.
Мое топло
ярко слънце.
Само
в твоите ръце,
аз превръщам се
във зрънце.
И пониквам
от любов.
Правиш с мене
малко чудо.
Как и в климат
най-суров
да мога още
да обичам лудо!
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
