МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ

... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,

не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,

и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,

не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво,

в нелепите предчувствия за края да се надявам с обич всеки миг,

че иде ми часът да осъзная! – не бях сюблимен, нито пък велик,

че – ако днес ме има, утре няма дори да бъда мисъл! – въобще,

живот ли бе, или мираж? – измама, във който аз се лутах до стоте.

А вихрените радости далече си литнаха от мен – във звезден кош.

Едно печално дървено човече! – със обич пожелах ви: – Лека нощ!

28 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 16, 05 ч.