26 апр. 2012 г., 10:29

Малко е късно

922 0 0

Небето се надвеси ниско над града,

някак грижовно му спусна постели...

малко е късно

за схлупени спомени

и за любов  по улиците опустели.

Времето, в образ на стара жена,

наметната с вехтичка дрипа -

поспря се зад ъгъла, после едва

се изправи и тръгна да пита -

"Часът ви колко е?

А вашият? Защото моят изостава...

И малко късно е

или пък твърде късно става... за мен...

... след малко  ще ме няма."

"Махни се, вещице, не виждаш ли, че бързам!

Ама че луда жена... По дяволите, колко мрачно стана...

Да тръгваме по-бързо към дома...!"

А времето засилва още своя бяг -

на денонощия, от векове препускащи -

ядосано, жално

и гневно, и пак

се затичва с крака на старица куцукащи...

 

 Но малко е късно

за схлупени спомени,

когато небето тъй ниско е паднало;

и само едничкото лунно око

на небесния свод е останало...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...