Малко тристишия
Светът се възроди
в четири посоки,
остана окото на храма,
гледаше навътре в душата.
Той се влюби
само в огледалото.
Никой не разбра.
Цветето умря.
Бяха го забравили
във тъмнината.
Въжето се скъса.
Въжеиграчът остана
самотен.
Поклони се,
усмихна се фалшиво.
Аплодираха го.
Сезоните
объркаха пчелата.
Кошерът опустя.
Сподели мисъл.
Прочетоха я другаде
подписана.
Обидено
вратата се затвори.
Нямаше ключ.
Зимно слънце
събуди дръвчетата.
Падна мъгла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Вълканова Все права защищены
